Как да му обясните, че това растение е особено и се защитава
Жена реже лук и плаче. Снимка: Shutterstock
Почти всяко дете е виждало възрастни да режат лук и изведнъж да започнат да „плачат“ – въпреки че никой не ги е наранявал. Изглежда странно и дори смешно.
За да обясним защо това се случва, трябва да обясним, че лукът е много интелигентно растение, което се защитава от онези, които се опитват да го изядат. И именно тази защита ни кара да плачем, обяснява Татяна Менщикова.

Лук. Снимка: Shutterstock
Когато режем лук, нарушаваме структурата му. Вътре в лука има малки клетки, които съхраняват специално вещество – летлив газ. Докато лукът е непокътнат, това вещество „спи“. Но когато ножът разреже клетка, газът се освобождава и се издига – директно в очите.
За окото това вещество е дразнител, почти като дим или прах. За да се защити, то започвао бързо да произвежда сълзи. Сълзите са необходими, за да го прочистят и промият отвътре.
Тялото работи много хармонично: веднага щом веществото достигне до очите, нервните окончания сигнализират на мозъка, който превключва в „режим на защита“ – появяват се сълзи, очите ни парят и ние автоматично мигаме по-често и сълзите се увеличават.
За да го обясните по-просто на детето, кажете: лукът отделя газ, който гъделичка очите, и те се „измиват“ със сълзи, за да се отърват от него.
Изглежда изненадващо, че един обикновен зеленчук може да „те разплаче“. Но това е естествена защита.
В дивата природа лукът се предпазва от животни и насекоми по този начин, за да не го ядат. Не е отровен или опасен – просто има неприятна миризма и дразни очите, което отблъсква тези, които се опитват да го изядат.
Ние също усещаме това дразнене, но знаем, че лукът е полезен. Затова го режем, готвим и просто чакаме, докато очите ни се почистят.
Когато обяснявате това на детето, можете просто да кажете: „Когато режем лук, излиза газ. Попада в очите, пари и затова започваме да плачем.“
Добър пример е: „Все едно прашинка да попадне в окото – то започва да сълзи, за да я изхвърли.“
Можете да направите малък експеримент: нарежете лук близо до вода, а след това под вода. Под вода газът не може да попадне в очите, и ще режете, без да плачете. Така детето ще види на практика, как работи защитата.
Ако то иска да го опита само, е важно да обясните, че не трябва да си търка очите след като е рязало лук – по-добре е да си измие ръцете и да изчака.
Разбирайки защо рязането на лук ни кара да плачем, детето вижда, че дори най-простите храни имат “умна“ структура, която ги защитава.
Този въпрос отваря вратата към света на химията и биологията: растенията знаят как да се защитят, очите знаят как да се предпазят, а тялото винаги се стреми да остане здраво.
И тогава една обикновена “трагедия“ от кухненска маса се превръща в малко научно откритие.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари